Изплащане на влоговете до 196 хил. лв. в срок до 30 дни, а сумите над гарантирания по закон минимум – в срок до 6 месеца и след ревизия на НАП. Това предвижда нов проектозакон за преструктурирне на КТБ, който беше публикуван от бившия депутат от БСП Георги Кадиев в личния му сайт. Във Facebook страницата си той коментира недостатъците му и уточнява, че не е предложение на БСП и не е внесен официално, а се гледа по „ъглите на бюджетна комисия“.
Според документа освен забавяне, се предлага големите депозанти да преглътнат и високите лихви по депозитите си, които ще бъдат намалени до среден пазарен размер. Нещо повече – това ще стане със задна дата, като ще важи не от обнародването на закона, а от откриването на влога. Сроковете започват да текат от влизането нa закона в сила, което означава че ако бъде приет малките вложители в КТБ ще имат отново достъп до парите в рамките на месец.
Предлага се въвеждане и на ограничение за фирмите да разполагат със средствата си и да извършват междубанкови преводи само за доставка на стоки и услуги и погасяване на задължения към държавата и контрагенти за срок от 12 месеца от влизане в сила на закона. За целта те ще трябва да представят документи удостоверяващи основание за плащане.
В проекта е разписано, че всичко това ще се случи в случай че квесторите открият, че собствения капитал на банката е отрицателен. За това са им дадени 20 дни от влизане в сила на закона, като ако капиталът се окаже положителен се преминава към предвидените мерки в Закона за кредитните институции.
Ако се окаже, че КТБ е декапитализирана, проектът предвижда в 10-дневен срок държавата да купи от нея дъщерната й „Креди агрикол“ за 1,5 млн. лв., които се прихващат с насрещно вземане. В нея се прехвърлят всички влогове (освен тези на акционери, управители и техни роднини). Дотогава квесторите трябва да изготвят и списък с активи, които да се прехвърлят към Креди агрикол и който да бъде одобрен от БНБ и финансовия министър.
За да се финансира Креди агрикол се предлага трансфер от държавата 2.2 млрд. лв. и от Фонда за гарантиране на влоговете 1.5 млрд. лв. За целта държавата може да емитира еднократно ДЦК.
Другите вече известни проектопромени в ЗКИ също остават на дневен ред, като са включени в преходните и заключителни разпоредби.
Така много от спряганите хипотези през седмицата вече добиват ясен законов вид. Големият проблем остава както и с предишния предложен от БНБ проект – продължава да се върви към идеята големите и негарантирани депозанти да бъдат спасени с пари на данъкоплатците.
Друг спорен момент е, че по неясна причина в преходните и заключителни разпоредби се посочва, че правомощията на синдик и на Фонда за гарантиране на влоговете ще се изпълняват от НАП. Това заобикаля цялата съдебна практика по несъстоятелност и напълно иззема възможността на фонда да контролира събирането на вземанията и възстановяването на средствата в него. Докато съдебната процедура си има недостатъци, тя поне е прозрачна, докато за НАП няма никакви разписани изисквания. Това вероятно ще намали чувствително публичния натиск и контрол при продажбата и създава предпоставки за злоупотреби и разпродажба на активи на занижени цени.
Засега не е ясно дали около тези текстове има постигнато политическо съгласие, посочва Капитал Daily.
